В края на 70-те години на миналия век намаляват темповете на икономически растеж, а безработицата нараства. Социалният модел на държавите е недостатъчен за гарантиране на социални придобивки за всички и става невъзможно да се преодолее нарастващото неравенство и социалното изключване. От тази ситуация е продиктувано разширяването на дейността на някои доброволчески организации, които постепенно се превръщат в социални предприятия.

През 2002 г., Британското правителство публикува следното определение в свой официален документ: “Социалното предприятие е бизнес с водещи социални цели, чийто излишък е реинвестиран обратно в бизнеса или в общността, отколкото да е воден от нуждата да максимизира печалбата за собствениците на капитала или акционерите.”

Социалните предприятия притежават всички отличителни белези на традиционните  предприятия: произвеждат стоки и услуги; използват производствени фактори, които имат ясна себестойност; автономни са; поемат значително ниво на икономически риск.

Тяхната дейност има и социален аспект: преследват ясна социална цел; служат на обществото или на определена група от хора, намираща се в неравностойно обществено положение; не търсят максимизиране на печалба за да я разпределят между участниците в капитала на предприятието.